Бродим с теб из горските дъбрави и търсим детелини четирилистни. Ти знаеш и неизречените мои мисли, мечтите ми дори да са измислени. Листенцата на бялата акация броим щастие ,нещастие, път, писмо, любов, целувка, среща...и търсим истини, повярвали в едно листо. Ти учи се от моята импулсивност на звънък смях и истинските тайни че красотата е миг от всеотдайност за себе си, когато не запомняш рани. Със теб тъгувах, исках да ти кажа, че времето ще излекува твоите рани, със моето доверие ще ги намажа с мехлем от истини непремълчани. Потрай, когато ги нанасям, че ще пари от билката приятелство така боли, но тя лекува най-дълбоки скрити рани от истините знам понякога горчи. Ще те помоля винаги да бъдеш не куртоазна или загадъчна жена, детето в себе си, ако запазиш подарък ще ти бъде радостта.
А нямало женско приятелство... Страхотен стих, Джейни! Запазете силата на вашето приятелство и продължавайте заедно да търсите четирилистни детелини. С верен приятел пътят е весел и лесен!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Приятелството е много ценно за мен!