Jun 27, 2006, 10:38 AM

Приятелко за теб

  Poetry
1.3K 0 15
на К.

Бродим с теб из горските дъбрави
и търсим детелини четирилистни.
Ти знаеш и неизречените мои мисли,
мечтите ми дори да са измислени.
Листенцата на бялата акация броим
щастие ,нещастие, път, писмо,
любов, целувка, среща...и търсим
истини, повярвали в едно листо.
Ти учи се от моята импулсивност
на звънък смях и истинските тайни
че красотата е миг от всеотдайност
за себе си, когато не запомняш рани.
Със теб тъгувах, исках да ти кажа,
че времето ще излекува твоите рани,
със моето доверие ще ги намажа
с мехлем от истини непремълчани.
Потрай, когато ги нанасям, че ще пари
от билката приятелство така боли,
но тя лекува най-дълбоки скрити рани
от истините знам понякога горчи.
Ще те помоля винаги да бъдеш
не куртоазна или загадъчна жена,
детето в себе си, ако запазиш
подарък ще ти бъде радостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....