12 jun 2024, 10:17

Приятелско писмо

  Poesía » Otra
854 0 0

Покани ме тук да остана...

в шейсетия български град...

в полите на платото Стана...

което обикнах от раз...

Не щеш ли дойдох и останах...

заровен в магичния свят...

и вътре в на книгата храма...

какво са другари разбрах...

Видях, че светът е различен...

не просто тревога и страх...

че хората тук са по-други...

че има надежда разбрах...

 

Покани ме тук да остана...

в шейсетия български град...

в полите на платото Стана...

което обикнах от раз...

И ето - дойдох и останах...

почувствах, че имам мечти...

веднага щом мрака загърбих...

и зърнах небето в звезди...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...