12 jun 2024, 10:17

Приятелско писмо

  Poesía » Otra
852 0 0

Покани ме тук да остана...

в шейсетия български град...

в полите на платото Стана...

което обикнах от раз...

Не щеш ли дойдох и останах...

заровен в магичния свят...

и вътре в на книгата храма...

какво са другари разбрах...

Видях, че светът е различен...

не просто тревога и страх...

че хората тук са по-други...

че има надежда разбрах...

 

Покани ме тук да остана...

в шейсетия български град...

в полите на платото Стана...

което обикнах от раз...

И ето - дойдох и останах...

почувствах, че имам мечти...

веднага щом мрака загърбих...

и зърнах небето в звезди...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...