12 июн. 2024 г., 10:17

Приятелско писмо

851 0 0

Покани ме тук да остана...

в шейсетия български град...

в полите на платото Стана...

което обикнах от раз...

Не щеш ли дойдох и останах...

заровен в магичния свят...

и вътре в на книгата храма...

какво са другари разбрах...

Видях, че светът е различен...

не просто тревога и страх...

че хората тук са по-други...

че има надежда разбрах...

 

Покани ме тук да остана...

в шейсетия български град...

в полите на платото Стана...

което обикнах от раз...

И ето - дойдох и останах...

почувствах, че имам мечти...

веднага щом мрака загърбих...

и зърнах небето в звезди...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...