12 июн. 2024 г., 10:17

Приятелско писмо

849 0 0

Покани ме тук да остана...

в шейсетия български град...

в полите на платото Стана...

което обикнах от раз...

Не щеш ли дойдох и останах...

заровен в магичния свят...

и вътре в на книгата храма...

какво са другари разбрах...

Видях, че светът е различен...

не просто тревога и страх...

че хората тук са по-други...

че има надежда разбрах...

 

Покани ме тук да остана...

в шейсетия български град...

в полите на платото Стана...

което обикнах от раз...

И ето - дойдох и останах...

почувствах, че имам мечти...

веднага щом мрака загърбих...

и зърнах небето в звезди...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...