12 июн. 2024 г., 10:17

Приятелско писмо

856 0 0

Покани ме тук да остана...

в шейсетия български град...

в полите на платото Стана...

което обикнах от раз...

Не щеш ли дойдох и останах...

заровен в магичния свят...

и вътре в на книгата храма...

какво са другари разбрах...

Видях, че светът е различен...

не просто тревога и страх...

че хората тук са по-други...

че има надежда разбрах...

 

Покани ме тук да остана...

в шейсетия български град...

в полите на платото Стана...

което обикнах от раз...

И ето - дойдох и останах...

почувствах, че имам мечти...

веднага щом мрака загърбих...

и зърнах небето в звезди...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...