misha_73 (Мария Борисова)
10 11
28 may 2008, 10:37

Приятелско въже 

  Poesía
828 0 8
 

                                                      Приятелско въже

 

                                                        Когато болката те реже като нож

и да живееш ти не виждаш смисъл,

когато твоят ден превръща се във нощ

и сякаш сам си се отписал...

 

Живееш с мъка ден за ден,

насилваш се дори да дишаш,

на отчаянието падаш в плен,

не искаш вече и да мислиш...

 

Тогава просто протегни ръка

към този, който те обича,

не се поддавай на страха,

не се плаши, недей, не тичай!

 

Защото ямата, в която си се окопал,

дълбока е и много тясна,

единствено с приятелско въже

от тази клопка има бягство!

 

Защото то е плетено години

от малки и невидими влакна,

споявано от дребни песъчинки

във радост, болка, скръб, тъга...

 

Хвани се ти за него здраво,

около кръста си  го препаши

и две приятелски ръце тогава

ще върнат светлината в твойте дни.

 

И ще ти върнат смисъла на дните,

                                         защото с обич ще те окрилят

                                от лапите жестоки на отчаянието,

ще бдят до теб, за да те защитят!

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!Много е хубаво!Само,който има такъв приятел може да го разбере!Аз съм от тези щастливци!Възможно е-да знаете...
  • Интересна метафора...
    Поздрави!
  • много дълбок...истински стих...
    чудесно поетично послание...!
    с обич, Мария.
  • Хубаво е, макар да не споделям идеята.
  • Прекрасно!
    Браво!
  • ...единствено с приятелско въже
    от тази клопка има бягство!

    Защото то е плетено години
    от малки и невидими влакна,
    споявано от дребни песъчинки
    във радост, болка, скръб, тъга...
    * * *
    Чудесно!
  • Прекрасно е ! До сега не съм чела толкова красив стих !
  • Прекрасно посвещение е твоят стих на приятелството!Прегръщам те с усмивка!
Propuestas
: ??:??