Приятелско въже
Приятелско въже
Когато болката те реже като нож
и да живееш ти не виждаш смисъл,
когато твоят ден превръща се във нощ
и сякаш сам си се отписал...
Живееш с мъка ден за ден,
насилваш се дори да дишаш,
на отчаянието падаш в плен,
не искаш вече и да мислиш...
Тогава просто протегни ръка
към този, който те обича,
не се поддавай на страха,
не се плаши, недей, не тичай!
Защото ямата, в която си се окопал,
дълбока е и много тясна,
единствено с приятелско въже
от тази клопка има бягство!
Защото то е плетено години
от малки и невидими влакна,
споявано от дребни песъчинки
във радост, болка, скръб, тъга...
Хвани се ти за него здраво,
около кръста си го препаши
и две приятелски ръце тогава
ще върнат светлината в твойте дни.
И ще ти върнат смисъла на дните,
защото с обич ще те окрилят
от лапите жестоки на отчаянието,
ще бдят до теб, за да те защитят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
