Приятелско въже
Приятелско въже
Когато болката те реже като нож
и да живееш ти не виждаш смисъл,
когато твоят ден превръща се във нощ
и сякаш сам си се отписал...
Живееш с мъка ден за ден,
насилваш се дори да дишаш,
на отчаянието падаш в плен,
не искаш вече и да мислиш...
Тогава просто протегни ръка
към този, който те обича,
не се поддавай на страха,
не се плаши, недей, не тичай!
Защото ямата, в която си се окопал,
дълбока е и много тясна,
единствено с приятелско въже
от тази клопка има бягство!
Защото то е плетено години
от малки и невидими влакна,
споявано от дребни песъчинки
във радост, болка, скръб, тъга...
Хвани се ти за него здраво,
около кръста си го препаши
и две приятелски ръце тогава
ще върнат светлината в твойте дни.
И ще ти върнат смисъла на дните,
защото с обич ще те окрилят
от лапите жестоки на отчаянието,
ще бдят до теб, за да те защитят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Борисова Всички права запазени
