16. 09. 2007 г.

Седя в началото на лист хартия

и топля тялото му с ръце.

Моля зимата да си иде

от чистото му сърце.

Листа е бял, но не е празен.

Искри от априлски сняг

и с топлината си е опазил

приятелството пред моя праг.

Седя в средата на лист хартия.

Някой лекичко, с топли краски

за мен събира в една картина

усмивка, цвете и цъфнал ясен.

Листът е малък, но не е тесен.

Има посоки и обстоятелства.

Животът бърз е и не е лесен.

Да го затоплим с приятелство!?

Седя на края на лист хартия,

а той ми прошепва тихо,

ако се случи да не те открия,

със стиха си да те повикам.