16 sept 2007, 23:53

Приятелство

  Poesía
743 0 1
 

16. 09. 2007 г.

RRR

Седя в началото на лист хартия

и топля тялото му с ръце.

Моля зимата да си иде

от чистото му сърце.


Листа е бял, но не е празен.

Искри от априлски сняг

и с топлината си е опазил

приятелството пред моя праг.


Седя в средата на лист хартия.

Някой лекичко, с топли краски

за мен събира в една картина

усмивка, цвете и цъфнал ясен.


Листът е малък, но не е тесен.

Има посоки и обстоятелства.

Животът бърз е и не е лесен.

Да го затоплим с приятелство!?


Седя на края на лист хартия,

а той ми прошепва тихо,

ако се случи да не те открия,

със стиха си да те повикам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...