Sep 16, 2007, 11:53 PM

Приятелство

  Poetry
739 0 1
 

16. 09. 2007 г.

RRR

Седя в началото на лист хартия

и топля тялото му с ръце.

Моля зимата да си иде

от чистото му сърце.


Листа е бял, но не е празен.

Искри от априлски сняг

и с топлината си е опазил

приятелството пред моя праг.


Седя в средата на лист хартия.

Някой лекичко, с топли краски

за мен събира в една картина

усмивка, цвете и цъфнал ясен.


Листът е малък, но не е тесен.

Има посоки и обстоятелства.

Животът бърз е и не е лесен.

Да го затоплим с приятелство!?


Седя на края на лист хартия,

а той ми прошепва тихо,

ако се случи да не те открия,

със стиха си да те повикам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...