16 сент. 2007 г., 23:53

Приятелство

746 0 1
 

16. 09. 2007 г.

RRR

Седя в началото на лист хартия

и топля тялото му с ръце.

Моля зимата да си иде

от чистото му сърце.


Листа е бял, но не е празен.

Искри от априлски сняг

и с топлината си е опазил

приятелството пред моя праг.


Седя в средата на лист хартия.

Някой лекичко, с топли краски

за мен събира в една картина

усмивка, цвете и цъфнал ясен.


Листът е малък, но не е тесен.

Има посоки и обстоятелства.

Животът бърз е и не е лесен.

Да го затоплим с приятелство!?


Седя на края на лист хартия,

а той ми прошепва тихо,

ако се случи да не те открия,

със стиха си да те повикам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Пеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...