16.09.2007 г., 23:53

Приятелство

744 0 1
 

16. 09. 2007 г.

RRR

Седя в началото на лист хартия

и топля тялото му с ръце.

Моля зимата да си иде

от чистото му сърце.


Листа е бял, но не е празен.

Искри от априлски сняг

и с топлината си е опазил

приятелството пред моя праг.


Седя в средата на лист хартия.

Някой лекичко, с топли краски

за мен събира в една картина

усмивка, цвете и цъфнал ясен.


Листът е малък, но не е тесен.

Има посоки и обстоятелства.

Животът бърз е и не е лесен.

Да го затоплим с приятелство!?


Седя на края на лист хартия,

а той ми прошепва тихо,

ако се случи да не те открия,

със стиха си да те повикам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...