1 ago 2012, 18:25

Приятелство

  Poesía
503 0 0

 Любов

Защо ли... всеки

ползва думи непознати?

Защо ли...

бебето спира своя плач...

едва докоснато,

и дарявате с Усмивка...

Колко въпроси...

чакат своите отговори..

Колко тела...

се оставят без душа...

Само едно сърце е нужно

...да разпали...

вечен огън...

С Любов живеят смелите,

оставили страховете си

далеч в отминалите дни...

В любов обличат

своите души красиви

и тичат по-поляните с цветя...

Приятелството винаги остава...

там, където го е имало...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...