Приятелството

Приятелство. Дума велика, голяма!

Дума, за която трябват минимум двама.

Това е нещо страшно, свято,

съществително не на всекиго познато.

За него няма възраст, пол,

но имаш ли приятел, ти не ще си „гол“.

Ако имаш нужда, той ще се притича,

без значение дълго ли ще „тича“,

истински ли е, ще дойде от далече,

сам не ще си, тук ще бъде вече.

В богатство, бедност и сиромашия

ще развърже празната кесия,

нищо няма, но ще ти намери

хляб и огън, гласът ти да не трепери.

С прегръдка топла, с дума мила,

ще разведри физиономията унила,

и макар да си човек прост, беден,

имаш ли приятел не си последен.

Благодарен бъди, че си тъй богат,

повече от всички хора на този свят.

Имаш приятел – чувство уникално,

радвай се, това е специално,

защото са малко хората на Земята,

които имат на кого да стиснат ръката.

Да споделят, да поплачат на нечие рамо,

сякаш са деца, ти за тях си „мамо“.

Дори повече от майка – приятел,

истински човек, а не предател.

Спътник във живота, повече от любов,

за тебе да умре е винаги готов.

Без да се замисля или ридае,

няма и за миг да се колебае,

за теб той ще си даде живота,

за да падне от плещите ти хомота,

през морета, бури, студове навред,

той ще ти помогне, ще бъде до теб.

И понеже е истински приятел, той няма

да поиска нищичко в замяна...

Ти не си беден, ти си богат,

защото приятелят е повече от брат,

всички рани той ще „затвори“,

и за щастието твое вечно ще се бори!