1 jun 2018, 21:24

"Приятелят"

1.3K 1 0

Приятелят е брат, роден за време на беда

Притча 17 : 17

 

Препънах се в житейската пътека

на камък като грахово зърно

и паднала в прахта една утеха

зачаках... Знаех – има от кого!

Приятелят ми близък се забави,

навярно от неволи изтерзан.

Ще дойде! Колко пъти се изправи

сам стиснал здраво вярната ми длан.

Огледах се... От паднали човеци

почти не се прозираше земя.

Дали за тях нещастниците клети

насам пътува също помощта?

Дали какво подгъва ти краката

е важно имаш ли си скъп другар?

И чаках... Но не идваше ръката,

в която клех се като пред олтар.

Изправиха телата си мнозина

и тръгнаха към своите домове.

Видях най-много двама или трима

облегнати на чужди гърбове.

Малцина нямаха късмет. Горките

препънали ги бяха канарѝ.

Те още чакат паднали добрите...

Те още в прахоляка са сами...

Приятелят когато се обади,

отдавна бях отново на крака.

Дано открием кой ще ни забрави

препънати от грахови зърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Николова Todos los derechos reservados

FB / razkazvachka.na.stihove

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...