Приятелят е брат, роден за време на беда

Притча 17 : 17

Препънах се в житейската пътека

на камък като грахово зърно

и паднала в прахта една утеха

зачаках... Знаех – има от кого!

Приятелят ми близък се забави,

навярно от неволи изтерзан.

Ще дойде! Колко пъти се изправи

сам стиснал здраво вярната ми длан.

Огледах се... От паднали човеци

почти не се прозираше земя.

Дали за тях нещастниците клети

насам пътува също помощта?

Дали какво подгъва ти краката

е важно имаш ли си скъп другар?

И чаках... Но не идваше ръката,

в която клех се като пред олтар.

Изправиха телата си мнозина

и тръгнаха към своите домове.

Видях най-много двама или трима

облегнати на чужди гърбове.

Малцина нямаха късмет. Горките

препънали ги бяха канарѝ.

Те още чакат паднали добрите...

Те още в прахоляка са сами...

Приятелят когато се обади,

отдавна бях отново на крака.

Дано открием кой ще ни забрави

препънати от грахови зърна.