24 mar 2011, 14:24

Приятелю... 

  Poesía » Otra
1020 0 4

Приятелю, защо стоиш безмълвно?

Застанал си на кръстопът!

Животът - изорана нива... подай ръка,

двама ще намерим път.

Приятелю, недей унива.

Посей плода на своя труд.

Ще бъда с теб и търпеливо

ще късам всеки стрък.

Ще крача с теб по тази дълга, изорана нива.

Не ще те пусна и за миг. Ще падаме...

В калта до кръста ще затънем.

Аз пак ще ти подам ръка,

за да намерим път.

Приятелю, защо не се усмихнеш?

Не вярваш, че ще издържа?

Нали затуй приятел съм за тебе,

залитнеш ли, да те подпра.

Не се страхувай, ще остана.

Не виждаш ли, че в края сме на оранта?

Останахме двамата до края.

Приятелю... Благодаря!

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??