Приятелю...
Приятелю, защо стоиш безмълвно?
Застанал си на кръстопът!
Животът - изорана нива... подай ръка,
двама ще намерим път.
Приятелю, недей унива.
Посей плода на своя труд.
Ще бъда с теб и търпеливо
ще късам всеки стрък.
Ще крача с теб по тази дълга, изорана нива.
Не ще те пусна и за миг. Ще падаме...
В калта до кръста ще затънем.
Аз пак ще ти подам ръка,
за да намерим път.
Приятелю, защо не се усмихнеш?
Не вярваш, че ще издържа?
Нали затуй приятел съм за тебе,
залитнеш ли, да те подпра.
Не се страхувай, ще остана.
Не виждаш ли, че в края сме на оранта?
Останахме двамата до края.
Приятелю... Благодаря!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
