6 feb 2011, 16:18

Приятелю...

  Poesía » Otra
847 0 3

            Стари приятелю, давай пак рамо –

            то и душата в мазоли е само.

            От скитника-вятър с умни ръце

            дом построихме –

                                       с туптящо сърце.

 

            Мъдрости много –  от старите книжки – 

            днес се разхождат с модерни подстрижки.

            С тебе попържаме кривия свят –

            все  преоткриваме

                                                 себе си, брат.

 

            Рамо до рамо, приятелю стари,

            май си куснахме от всички попари –

            добро, лошотия и малко боксус –

            какво и да беше,

                                          но имаше...

                                                              вкус!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...