6 feb 2011, 16:18

Приятелю...

  Poesía » Otra
845 0 3

            Стари приятелю, давай пак рамо –

            то и душата в мазоли е само.

            От скитника-вятър с умни ръце

            дом построихме –

                                       с туптящо сърце.

 

            Мъдрости много –  от старите книжки – 

            днес се разхождат с модерни подстрижки.

            С тебе попържаме кривия свят –

            все  преоткриваме

                                                 себе си, брат.

 

            Рамо до рамо, приятелю стари,

            май си куснахме от всички попари –

            добро, лошотия и малко боксус –

            какво и да беше,

                                          но имаше...

                                                              вкус!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...