6.02.2011 г., 16:18

Приятелю...

843 0 3

            Стари приятелю, давай пак рамо –

            то и душата в мазоли е само.

            От скитника-вятър с умни ръце

            дом построихме –

                                       с туптящо сърце.

 

            Мъдрости много –  от старите книжки – 

            днес се разхождат с модерни подстрижки.

            С тебе попържаме кривия свят –

            все  преоткриваме

                                                 себе си, брат.

 

            Рамо до рамо, приятелю стари,

            май си куснахме от всички попари –

            добро, лошотия и малко боксус –

            какво и да беше,

                                          но имаше...

                                                              вкус!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...