Приятелю...
Стари приятелю, давай пак рамо –
то и душата в мазоли е само.
От скитника-вятър с умни ръце
дом построихме –
с туптящо сърце.
Мъдрости много – от старите книжки –
днес се разхождат с модерни подстрижки.
С тебе попържаме кривия свят –
все преоткриваме
себе си, брат.
Рамо до рамо, приятелю стари,
май си куснахме от всички попари –
добро, лошотия и малко боксус –
какво и да беше,
но имаше...
вкус!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калина Стоянова Все права защищены
Поздрав!
