Feb 6, 2011, 4:18 PM

Приятелю...

  Poetry » Other
848 0 3

            Стари приятелю, давай пак рамо –

            то и душата в мазоли е само.

            От скитника-вятър с умни ръце

            дом построихме –

                                       с туптящо сърце.

 

            Мъдрости много –  от старите книжки – 

            днес се разхождат с модерни подстрижки.

            С тебе попържаме кривия свят –

            все  преоткриваме

                                                 себе си, брат.

 

            Рамо до рамо, приятелю стари,

            май си куснахме от всички попари –

            добро, лошотия и малко боксус –

            какво и да беше,

                                          но имаше...

                                                              вкус!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...