Стари приятелю, давай пак рамо –
то и душата в мазоли е само.
От скитника-вятър с умни ръце
дом построихме –
с туптящо сърце.
Мъдрости много – от старите книжки –
днес се разхождат с модерни подстрижки.
С тебе попържаме кривия свят –
все преоткриваме
себе си, брат.
Рамо до рамо, приятелю стари,
май си куснахме от всички попари –
добро, лошотия и малко боксус –
какво и да беше,
но имаше...
вкус!
© Калина Стоянова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!