(посветено)
Тъга попарва пак очите ти,
напират сълзите в нощта,
мълвят покрусени и устните,
загубили за сетен път смеха.
Споделяш ми с тревога истини,
прогонили в теб покоя и съня,
сърцето ти се моли искрено
и иска болката да излича.
Но аз безпомощно се лутам,
не мога мъката ти да стопя,
остава само пак да слушам
страданието горко на една душа.
А как, приятелю, аз искам,
да вида блясъка в очите ти сега,
надеждата отново да ти върна,
с усмивка да посрещнеш утринта.
© Сеси Todos los derechos reservados
на този до тебе,когото обичаш.
Когато боли те и те се иска да принесеш
себе си в жертва за другия...тогава обичаш.
Обичаш когато плачеш със тъжния,
когато си рамо, ухо, протегната ръка.
Не можеш с борбата отредена нему да се бориш,
но можеш да му бъдеш стълб и светлина.
Независимо какво ще сториш,
Независимо какво ще промениш,
Щом обичаш, то балсам за всяка рана,
значи можеш болката, поне малко да смекчиш!