Приятелю
(посветено)
Тъга попарва пак очите ти,
напират сълзите в нощта,
мълвят покрусени и устните,
загубили за сетен път смеха.
Споделяш ми с тревога истини,
прогонили в теб покоя и съня,
сърцето ти се моли искрено
и иска болката да излича.
Но аз безпомощно се лутам,
не мога мъката ти да стопя,
остава само пак да слушам
страданието горко на една душа.
А как, приятелю, аз искам,
да вида блясъка в очите ти сега,
надеждата отново да ти върна,
с усмивка да посрещнеш утринта.
© Сеси All rights reserved.
