20 ago 2017, 20:52

Приятелю мой

808 0 1

Седя на този стол
с спомени от миналото когато бях зъл
Дяволът се смее над мене
защото глупав бях човече...
нараних тези които ме обичат
загубих тези които ме обичат...
не искам богатство и пари
искам греховете ме да изцериш
наранявам се за да отмъстя за това което ви сторих
сърцето и душата си загубих...
Лъжи и насилия унищожават този свят
Бог страда отгоре и плаче за нас...
Нося корона със бодли
като наказание за това което сторих
какво направих,в какво се превърнах
всеки който обичах
отдалечи се от мен бавно и бавно като прах...
Лъжи и насилия унищожават този свят
Бог страда и плаче за нас...
о мой стар и добър приятелю
Знай,че всичко хубаво свършва
Ще те накарам да се гордееш
ще те излекувам и повече няма да плачеш
Главата ми пълна със съкрушени мисли
страдам и се разпадам като роза
Лъжи и насилия унищожават този свят
Бог страда и плаче за нас...
Не мога да се боря за този свят
ако можех да започна наново
да изживея рая отново
Щях да намерия себе си
да намерия начин да върна себе си
изгубен сред света на душите
докато другите се радват на парите
Лъжи и насилия унищожават този свят
Бог страда и плаче за нас...
Плаче за нас...и страда за нас
О приятелю мой
заслушай се във вълните
загледай се в дъгите
кажи ми виждаш ли рая
там където аз бях
Приятелю мой и добър
обичай и не мрази
защото... света е пълен с лъжи
лъжи унищожаващи света
света и хората за които Бог плаче..
Приятелю мой...ще намерия начин..
Начин да си върна... рая

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Сотиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбира се, че ще си върнеш рая, Кирил! Страдаш искрено, Бог вижда това и ще ти прости! Поздрави за стиха!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...