6 sept 2016, 20:19

Приятно ми е...

660 1 2

Очите ми са уморени,
изгубих чувствата си... някъде...
И стискам в дланите ранени
раздраното сърце навсякъде.
 

Запази си парче за себе си,
трофей в колекцията... някъде...
"Ти пак си мравката в нозете им!",
повтарят гласове навсякъде.
 

Разрових старите си навици...
Намерих малко сили... някъде...
Преминах всички тънки граници
и срещам удари навсякъде...
 

И запознавам сивотата ми
със "просто някой", просто... някъде...
Сега и ти стисни ръката ми...
Приятно ми е - Никой съм! От Никъде!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...