Приятно ми е...

6.09.2016 г., 20:19 ч.

Поезия » Любовна

419 1 2

Очите ми са уморени,
изгубих чувствата си... някъде...
И стискам в дланите ранени
раздраното сърце навсякъде.

Запази си парче за себе си,
трофей в колекцията... някъде...
"Ти пак си мравката в нозете им!",
повтарят гласове навсякъде.

Разрових старите си навици...
Намерих малко сили... някъде...
Преминах всички тънки граници
и срещам удари навсякъде...

И запознавам сивотата ми
със "просто някой", просто... някъде...
Сега и ти стисни ръката ми...
Приятно ми е - Никой съм! От Никъде!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

DaniBo (Йордан Ботев)

2017-08-27T06:45:19+03:00

Много благодаря, Пламена!
ПламенаМаркова (Пламена Маркова)

2017-08-25T22:29:36+03:00

" Приятно ми е - Никой съм ! От Никъде ! " Така добре позната емоция... Харесва ми творчеството ти . Поздравления !