Приятно ми е...
Очите ми са уморени,
изгубих чувствата си... някъде...
И стискам в дланите ранени
раздраното сърце навсякъде.
Запази си парче за себе си,
трофей в колекцията... някъде...
"Ти пак си мравката в нозете им!",
повтарят гласове навсякъде.
Разрових старите си навици...
Намерих малко сили... някъде...
Преминах всички тънки граници
и срещам удари навсякъде...
И запознавам сивотата ми
със "просто някой", просто... някъде...
Сега и ти стисни ръката ми...
Приятно ми е - Никой съм! От Никъде!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
