16 dic 2007, 21:07

Признай

1.5K 1 3
Не ме обичаш... ами какво е това,
което изпитваш?
Не искаш да си с мен...
но без мен не можеш?
Искаш да съм щастлива,
но знаеш, че моето щастие си ти.
Искаш да не съм до теб,
но ръката ти държа.
Искаш да ми доставиш удоволствие?
С мен се чувстваш все още човек?
Тогава защо се питаш...
какво е чувството в сърцето ти?
Да, знам... ти си единак
и един ден ще си отидеш...
но признай поне пред себе си,
че ме обичаш!
Виждам огъня в очите ти,
объркан си...?
И аз? Но не ме е страх!
Истина е,
никога не съм била така щастлива.
Истина е,
изпълваш всяко кътче в моето сърце.
Иди си... ако можеш,
но знай, че аз ще съм с теб,
където и да си ти.
Остави ме... но това
 няма да промени обичта ми.
И въпреки всичко все още си до мен
със същата загриженост
дори и по-голяма от преди!
Сърцето мълви "Обичам те",
не казвай нищо...
просто ме прегърни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...