16.12.2007 г., 21:07

Признай

1.5K 1 3
Не ме обичаш... ами какво е това,
което изпитваш?
Не искаш да си с мен...
но без мен не можеш?
Искаш да съм щастлива,
но знаеш, че моето щастие си ти.
Искаш да не съм до теб,
но ръката ти държа.
Искаш да ми доставиш удоволствие?
С мен се чувстваш все още човек?
Тогава защо се питаш...
какво е чувството в сърцето ти?
Да, знам... ти си единак
и един ден ще си отидеш...
но признай поне пред себе си,
че ме обичаш!
Виждам огъня в очите ти,
объркан си...?
И аз? Но не ме е страх!
Истина е,
никога не съм била така щастлива.
Истина е,
изпълваш всяко кътче в моето сърце.
Иди си... ако можеш,
но знай, че аз ще съм с теб,
където и да си ти.
Остави ме... но това
 няма да промени обичта ми.
И въпреки всичко все още си до мен
със същата загриженост
дори и по-голяма от преди!
Сърцето мълви "Обичам те",
не казвай нищо...
просто ме прегърни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...