16.12.2007 г., 21:07

Признай

1.5K 1 3
Не ме обичаш... ами какво е това,
което изпитваш?
Не искаш да си с мен...
но без мен не можеш?
Искаш да съм щастлива,
но знаеш, че моето щастие си ти.
Искаш да не съм до теб,
но ръката ти държа.
Искаш да ми доставиш удоволствие?
С мен се чувстваш все още човек?
Тогава защо се питаш...
какво е чувството в сърцето ти?
Да, знам... ти си единак
и един ден ще си отидеш...
но признай поне пред себе си,
че ме обичаш!
Виждам огъня в очите ти,
объркан си...?
И аз? Но не ме е страх!
Истина е,
никога не съм била така щастлива.
Истина е,
изпълваш всяко кътче в моето сърце.
Иди си... ако можеш,
но знай, че аз ще съм с теб,
където и да си ти.
Остави ме... но това
 няма да промени обичта ми.
И въпреки всичко все още си до мен
със същата загриженост
дори и по-голяма от преди!
Сърцето мълви "Обичам те",
не казвай нищо...
просто ме прегърни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...