Dec 16, 2007, 9:07 PM

Признай

  Poetry » Love
1.5K 1 3
Не ме обичаш... ами какво е това,
което изпитваш?
Не искаш да си с мен...
но без мен не можеш?
Искаш да съм щастлива,
но знаеш, че моето щастие си ти.
Искаш да не съм до теб,
но ръката ти държа.
Искаш да ми доставиш удоволствие?
С мен се чувстваш все още човек?
Тогава защо се питаш...
какво е чувството в сърцето ти?
Да, знам... ти си единак
и един ден ще си отидеш...
но признай поне пред себе си,
че ме обичаш!
Виждам огъня в очите ти,
объркан си...?
И аз? Но не ме е страх!
Истина е,
никога не съм била така щастлива.
Истина е,
изпълваш всяко кътче в моето сърце.
Иди си... ако можеш,
но знай, че аз ще съм с теб,
където и да си ти.
Остави ме... но това
 няма да промени обичта ми.
И въпреки всичко все още си до мен
със същата загриженост
дори и по-голяма от преди!
Сърцето мълви "Обичам те",
не казвай нищо...
просто ме прегърни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...