16 дек. 2007 г., 21:07

Признай

1.5K 1 3
Не ме обичаш... ами какво е това,
което изпитваш?
Не искаш да си с мен...
но без мен не можеш?
Искаш да съм щастлива,
но знаеш, че моето щастие си ти.
Искаш да не съм до теб,
но ръката ти държа.
Искаш да ми доставиш удоволствие?
С мен се чувстваш все още човек?
Тогава защо се питаш...
какво е чувството в сърцето ти?
Да, знам... ти си единак
и един ден ще си отидеш...
но признай поне пред себе си,
че ме обичаш!
Виждам огъня в очите ти,
объркан си...?
И аз? Но не ме е страх!
Истина е,
никога не съм била така щастлива.
Истина е,
изпълваш всяко кътче в моето сърце.
Иди си... ако можеш,
но знай, че аз ще съм с теб,
където и да си ти.
Остави ме... но това
 няма да промени обичта ми.
И въпреки всичко все още си до мен
със същата загриженост
дори и по-голяма от преди!
Сърцето мълви "Обичам те",
не казвай нищо...
просто ме прегърни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...