Признание...
Стоя, но чакам слънцето да ме огрее.
И силният му вятър косите да разроши.
Дъждът да плисне,
трева зелена да покара,
цветята пролетни тъгата с мириса си да разсеят.
Аз чакам тази топла пролет да ме вземе,
като прегръдката на първата любов
и ласките на моите деца.
Очаквам шумолене свежо от листата,
като усмивката на онзи, който аз обичам.
Да, врекох се във вярност,
до него аз да остарея.
За миг назад не бих отстъпила,
защото там е мракът, самотата...
Аз теб обичам.
И не бих предала.
Знам, горчилка между нас се е събрала,
но нима не можем да я смесим с захар?
Защо на кавгите ножовете не изтлеят,
за да остане простото "обичам те"?
Загледай се във вълните морски,
в полета на чайката свободна.
Това съм аз, любими,
но в свободата търся твоите окови.
© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Знам, горчилка между нас се е събрала,
но нима не можем да я смесим с захар?
Защо на кавгите ножовете не изтлеят,
за да остане простото "обичам те"?" - Пожелавам ви от сърце много много хубави мигове заедно, без капка "горчилка"!!!
"Загледай се във вълните морски,
в полета на чайката свободна.
Това съм аз, любими,
но в свободата търся твоите окови. " - СИЛЕН ФИНАЛ!!!
Поздравявам те от сърце за красивия стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
поздрави !