20 февр. 2008 г., 12:07
Стоя, но чакам слънцето да ме огрее.
И силният му вятър косите да разроши.
Дъждът да плисне,
трева зелена да покара,
цветята пролетни тъгата с мириса си да разсеят.
Аз чакам тази топла пролет да ме вземе,
като прегръдката на първата любов
и ласките на моите деца.
Очаквам шумолене свежо от листата,
като усмивката на онзи, който аз обичам.
Да, врекох се във вярност,
до него аз да остарея. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация