9 nov 2007, 14:25

Признание

1K 0 14

На В.В.

 

Ти ми каза: "Бях с друга жена".

В този миг сякаш спря да съществува света,

в този миг Земята спря да се върти.

Очите ми бяха пълни с горещи сълзи.

 

Аз предчувствах, аз знаех,  че е така,

но понякога ИСТИНАТА е по-жестока,

от най-подлата, долна ЛЪЖА. 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно и болезнено.
    Много хубав стих.
    Натъжи ме. С много обич.
  • Истина, лъжа?! Понякога е по-добре да се премълчи. И все пак не е края на света.
  • Много тъжно!Но не предпочиташ ли все пак истината, колкото и да боли?!
  • Много е тъжно Но и прекрасно! Особено края е невероятен:

    Аз предчувствах, аз знаех, че е така,
    но понякога ИСТИНАТА е по-жестока,
    от най-подлата, долна ЛЪЖА.

    Поздрав
  • Боли! Много боли!

    Прегръдка!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...