9.11.2007 г., 14:25

Признание

1K 0 14

На В.В.

 

Ти ми каза: "Бях с друга жена".

В този миг сякаш спря да съществува света,

в този миг Земята спря да се върти.

Очите ми бяха пълни с горещи сълзи.

 

Аз предчувствах, аз знаех,  че е така,

но понякога ИСТИНАТА е по-жестока,

от най-подлата, долна ЛЪЖА. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно и болезнено.
    Много хубав стих.
    Натъжи ме. С много обич.
  • Истина, лъжа?! Понякога е по-добре да се премълчи. И все пак не е края на света.
  • Много тъжно!Но не предпочиташ ли все пак истината, колкото и да боли?!
  • Много е тъжно Но и прекрасно! Особено края е невероятен:

    Аз предчувствах, аз знаех, че е така,
    но понякога ИСТИНАТА е по-жестока,
    от най-подлата, долна ЛЪЖА.

    Поздрав
  • Боли! Много боли!

    Прегръдка!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...