rudin (Иван Христов) rudin (Иван Христов)
1 858
23 dic 2009, 0:15

Признание

789 0 6

 

 

Всеки божи ден

в ранния утринен час

ще ти правя признание -

докато се смилиш над мен

и повярваш в любовта ми.

Но какво е любовта?

Дълго чакано щастие?

Тръпен зов на кръвта

или ново причастие?

И ме люшкат камбаните

на отчаянието и надеждата.

Вечерта ме ограбва,

сутринта те довежда...

Всеки божи ден,

когато изгряват надеждите

и мракът е тъй далеч,

ще ти правя признание.

Докато в смуглите очи

не пропадне в безсънната нощ

тъгата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • kotel (Мариана Вълкова)
    kotel (Мариана Вълкова)
    Удоволствие е да те чета!Светли празници!
  • zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
    zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
    !!! Поздрави!
  • Сиджи (Ваня)
    Сиджи (Ваня)
    Но какво е любовта?

    Дълго чакано щастие?

    Тръпен зов на кръвта

    или ново причастие?

    Тя е всичко това - и най-вече причастие, защото който обича носи около себе си меко сияние и става по-добър!Поздравления!
  • rarebird (Весислава Савова)
    rarebird (Весислава Савова)
    Твоята чудесна спътница Любовта те е вдъхновила за още един нежен и докосващ стих, Рудин. Обичам да чета творбите ти.
  • Ninsi (Нина Найденова)
    Ninsi (Нина Найденова)
    когато изгряват надеждите

    и мракът е тъй далеч,

    ще ти правя признание.

    Прави! Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0