23 dic 2009, 0:15

Признание

794 0 6

 

 

Всеки божи ден

в ранния утринен час

ще ти правя признание -

докато се смилиш над мен

и повярваш в любовта ми.

Но какво е любовта?

Дълго чакано щастие?

Тръпен зов на кръвта

или ново причастие?

И ме люшкат камбаните

на отчаянието и надеждата.

Вечерта ме ограбва,

сутринта те довежда...

Всеки божи ден,

когато изгряват надеждите

и мракът е тъй далеч,

ще ти правя признание.

Докато в смуглите очи

не пропадне в безсънната нощ

тъгата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Удоволствие е да те чета!Светли празници!
  • !!! Поздрави!
  • Но какво е любовта?

    Дълго чакано щастие?

    Тръпен зов на кръвта

    или ново причастие?

    Тя е всичко това - и най-вече причастие, защото който обича носи около себе си меко сияние и става по-добър!Поздравления!
  • Твоята чудесна спътница Любовта те е вдъхновила за още един нежен и докосващ стих, Рудин. Обичам да чета творбите ти.
  • когато изгряват надеждите

    и мракът е тъй далеч,

    ще ти правя признание.

    Прави! Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...