23 dic 2009, 0:15

Признание 

  Poesía » De amor
615 0 6

 

 

Всеки божи ден

в ранния утринен час

ще ти правя признание -

докато се смилиш над мен

и повярваш в любовта ми.

Но какво е любовта?

Дълго чакано щастие?

Тръпен зов на кръвта

или ново причастие?

И ме люшкат камбаните

на отчаянието и надеждата.

Вечерта ме ограбва,

сутринта те довежда...

Всеки божи ден,

когато изгряват надеждите

и мракът е тъй далеч,

ще ти правя признание.

Докато в смуглите очи

не пропадне в безсънната нощ

тъгата.

 

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Удоволствие е да те чета!Светли празници!
  • !!! Поздрави!
  • Но какво е любовта?

    Дълго чакано щастие?

    Тръпен зов на кръвта

    или ново причастие?

    Тя е всичко това - и най-вече причастие, защото който обича носи около себе си меко сияние и става по-добър!Поздравления!
  • Твоята чудесна спътница Любовта те е вдъхновила за още един нежен и докосващ стих, Рудин. Обичам да чета творбите ти.
  • когато изгряват надеждите

    и мракът е тъй далеч,

    ще ти правя признание.

    Прави! Поздрави!
  • Какво е Тя..кой може да ни каже, Иване!
    Може би е Тя е това, което отключва всичко добро, всичко хубаво в нас!
    Поздрави!
    Весели празници ти пожелавам!
Propuestas
: ??:??