Признание
Всеки божи ден
в ранния утринен час
ще ти правя признание -
докато се смилиш над мен
и повярваш в любовта ми.
Но какво е любовта?
Дълго чакано щастие?
Тръпен зов на кръвта
или ново причастие?
И ме люшкат камбаните
на отчаянието и надеждата.
Вечерта ме ограбва,
сутринта те довежда...
Всеки божи ден,
когато изгряват надеждите
и мракът е тъй далеч,
ще ти правя признание.
Докато в смуглите очи
не пропадне в безсънната нощ
тъгата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
