4 may 2019, 20:23

Признание

  Poesía » Otra
1.2K 10 9

Признание

 

Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.

 

Бих искал да ти бъда всичко,
за теб родéн – и с теб наказан.
Аз винаги съм те обичал,
не се научих да го казвам.

 

Такова глупаво театро.
Ще искаш ли да ти разправям
от приказката, на която
не знам началото, ни края?

 

Сега за нищо нямам сили.
Изпи ги вечната тревога.
Сега – децата да са живи.
Не искам повече. Не мога.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Бих искал да съм най-добрият
    и най-достойният, "

    Когато приказката вече свършва
    еднакви са юнакът и ламята.
    Редовно ходи дяволът на църква,
    а ангели стрели по него мятат.
    И няма „най„ Вината е награда.
    И няма „по-„ Мигът е много важен.
    Римувайки, да разрушиш преграда
    и всичко премълчано да изкажеш.


    Благодаря за поезията...
  • Хубаво стихотворение, но....твоят герой направо ме депресира. Никога не е късно да кажеш на човека до теб, че го обичаш.
  • Поздравления за искрената творба, Райчо!
    Бих искал да ти бъда всичко,
    за теб родéн – и с теб наказан.
    Аз винаги съм те обичал,
    не се научих да го казвам.
  • Хубаво е!
  • Няма какво да се каже наистина.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...