4.05.2019 г., 20:23 ч.
Признание
Признание
Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.
Бих искал да ти бъда всичко,
за теб родéн – и с теб наказан.
Аз винаги съм те обичал,
не се научих да го казвам.
Такова глупаво театро.
Ще искаш ли да ти разправям
от приказката, на която
не знам началото, ни края?
Сега за нищо нямам сили.
Изпи ги вечната тревога.
Сега – децата да са живи.
Не искам повече. Не мога.
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво стихотворение, но....твоят герой направо ме депресира. Никога не е късно да кажеш на човека до теб, че го обичаш.
-
Поздравления за искрената творба, Райчо!
Бих искал да ти бъда всичко,
за теб родéн – и с теб наказан.
Аз винаги съм те обичал,
не се научих да го казвам. -
Хубаво е!
-
Няма какво да се каже наистина.
-
Пред такива стихове само... мълча!
-
Толкова искрена изповед...
-
Изповядано от вдън сърцето!
Навярно трудно се обича,
онова мечтание което,
само себе си отрича. -
нощта не стига да те скрия! Хубаво казано!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и най-достойният, "
Когато приказката вече свършва
еднакви са юнакът и ламята.
Редовно ходи дяволът на църква,
а ангели стрели по него мятат.
И няма „най„ Вината е награда.
И няма „по-„ Мигът е много важен.
Римувайки, да разрушиш преграда
и всичко премълчано да изкажеш.
Благодаря за поезията...