Признание

Поезия » Друга

1.2K 10 9

Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.

Бих искал да ти бъда всичко,
за теб родéн – и с теб наказан.
Аз винаги съм те обичал,
не се научих да го казвам.

Такова глупаво театро.
Ще искаш ли да ти разправям
от приказката, на която
не знам началото, ни края?

Сега за нищо нямам сили.
Изпи ги вечната тревога.
Сега – децата да са живи.
Не искам повече. Не мога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Довереница (Дочка Василева)

"Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, "

Когато приказката вече свършва
еднакви са юнакът и ламята.
Редовно ходи дяволът на църква,
а ангели стрели по него мятат.
И няма „най„ Вината е награда.
И няма „по-„ Мигът е много важен.
Римувайки, да разрушиш преграда
и всичко премълчано да изкажеш.

Благодаря за поезията...

2019-05-09T12:37:11+03:00
troia (Катя Иванова)

Хубаво стихотворение, но....твоят герой направо ме депресира. Никога не е късно да кажеш на човека до теб, че го обичаш.

2019-05-05T11:53:48+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Поздравления за искрената творба, Райчо!
Бих искал да ти бъда всичко,
за теб родéн – и с теб наказан.
Аз винаги съм те обичал,
не се научих да го казвам.

2019-05-05T01:01:17+03:00
Блу (Blue)

Хубаво е!

2019-05-04T22:43:30+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Няма какво да се каже наистина.

2019-05-04T21:44:48+03:00