Признание

Poesía » De amor

1.2K 5 22

Ще вляза в ума ти

като сянка безплътна

ще усещам дъха ти

когато Душата ти страда

Чувствата,

безименни струни

заспиш ли,

ще ги докосвам

щастливи мигове,

прикрити заблуди,

с тях ще те лъжа,

а после ще страдам.

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Цвете Б,поздрав и на теб за хубавите думи.Благодаря ти!

2020-05-05T18:09:13+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Иване,благодаря за посещението и оценката.

2020-05-05T17:47:54+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Много е хубаво! Аз усетих стихчето ти като изцеление на страдание чрез страдание. Много любов, отдаденост и решителност за “изкупуване” на вина. Поздравявам те!

2020-05-04T19:11:33+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Хубав стих! Поздравления!

2020-05-03T11:17:46+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Белокрилке,дешифрирала си всичко онова което съм кодирал в това кратко послание.Действително най-важното е че често пъти нараняваме несъзнателно тези които най-много обичаме.

2020-05-03T07:11:59+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0