Признание
Вечер, пълна с толкова много мечти,
аз се спрях на твоя нежен пристан,
за да изрека всичко онова, което не ти казах!
Тази вечер ще направя своето признание!
Много дълго изгубил пътеката към любовта,
аз бях сам и някак си безразличен към всичко!
Но ти появи се в моя еднообразен и сив живот,
за да ми дариш всичко онова, което бях забравил!
Обичам те! Това е моето най-злокобно признание,
от което пазех сърцето и разума си во веки!
Обичам те! По-силно е от този път
и искам да го изрека пред всички в този миг!
Липсва ми всичко онова, което изживях с теб!
Липсва ми начинът, по който ме гледаш,
докато усмивката ми се изчервява, като те види!
Липсва ми всичко, свързано с теб!
Сега си далече от мен и моето сърце,
но не знам нищо аз за теб, мила моя!
Но знам, че в сърцето ми изгради си храм,
който само ти можеш да разрушиш!
Не знам къде си и с кого си ти сега,
но знам, че в моето сърце ти си вече!
Обичам те, толкова много и искрено,
че в нощите идваш ти като нечакан гост!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пацо Танчев Todos los derechos reservados
Колко неизречени думи остават след нас...Колко красиво може да звучи един влюбен мъж !
