31 ago 2008, 15:31

Признание

1.5K 0 7
Често крачим срещу нас самите,често крием се - надеждата потулили,бягаме - излъгали дори мечтите -неспечлили, но пък и неизгубили..Някой ни привлича непонятно,но за всеки случай крием огъня,казваме си: ДНЕС е утрешното НЯКОГАи не искам да остави тъжен спомен....Някак си по-лесно е да вкусвамесигурност,  притихнала в двуличие.Вярно е, че чудото пропускамеи магията, че някой ни обича..Няма как - прикрити зад кулисите -да усетим истински живота си.тихо е и някак прекалено-липсващо,прекалено глухо и самотно..Как мечтая да побъркам дните,с вик да предизвикам живите:ДНЕС ОБИЧАМ! ДНЕС ТЕ ИСКАМ!УТРЕТО ОСТАВЯМ НА СТРАХЛИВИТЕ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...