Aug 31, 2008, 3:31 PM

Признание 

  Poetry » Love
1176 0 7
Често крачим срещу нас самите,
често крием се - надеждата потулили,
бягаме - излъгали дори мечтите -
неспечлили, но пък и неизгубили.
.
Някой ни привлича непонятно,
но за всеки случай крием огъня,
казваме си: ДНЕС е утрешното НЯКОГА
и не искам да остави тъжен спомен...
.
Някак си по-лесно е да вкусваме
сигурност,  притихнала в двуличие.
Вярно е, че чудото пропускаме
и магията, че някой ни обича.
.
Няма как - прикрити зад кулисите -
да усетим истински живота си.
тихо е и някак прекалено-липсващо,
прекалено глухо и самотно.
.
Как мечтая да побъркам дните,
с вик да предизвикам живите:
ДНЕС ОБИЧАМ! ДНЕС ТЕ ИСКАМ!
УТРЕТО ОСТАВЯМ НА СТРАХЛИВИТЕ!

© Марияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??