Aug 31, 2008, 3:31 PM

Признание

  Poetry » Love
1.5K 0 7
Често крачим срещу нас самите,често крием се - надеждата потулили,бягаме - излъгали дори мечтите -неспечлили, но пък и неизгубили..Някой ни привлича непонятно,но за всеки случай крием огъня,казваме си: ДНЕС е утрешното НЯКОГАи не искам да остави тъжен спомен....Някак си по-лесно е да вкусвамесигурност,  притихнала в двуличие.Вярно е, че чудото пропускамеи магията, че някой ни обича..Няма как - прикрити зад кулисите -да усетим истински живота си.тихо е и някак прекалено-липсващо,прекалено глухо и самотно..Как мечтая да побъркам дните,с вик да предизвикам живите:ДНЕС ОБИЧАМ! ДНЕС ТЕ ИСКАМ!УТРЕТО ОСТАВЯМ НА СТРАХЛИВИТЕ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...