6 jun 2007, 11:22

Признание

  Poesía
855 0 1
Щастие без теб не съществува,
болката ми не спира,
желая те
повече от всичко!

Шепна твоето име,
всяка нощ за теб си мисля!
Готова съм на всичко,
дори в ада да горя.

Загубих те,
това боли!
Любовта не спира,
всичко в мен напира и за обич крещи!

Върни се отново, върни!
Целувай ме, както никой друг,
шепни ми думи в знак на обич.
Не казвай сбогом ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габи Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих,развълнува ме много!Сърдечни поздрави!Браво!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...