6 июн. 2007 г., 11:22

Признание

856 0 1
Щастие без теб не съществува,
болката ми не спира,
желая те
повече от всичко!

Шепна твоето име,
всяка нощ за теб си мисля!
Готова съм на всичко,
дори в ада да горя.

Загубих те,
това боли!
Любовта не спира,
всичко в мен напира и за обич крещи!

Върни се отново, върни!
Целувай ме, както никой друг,
шепни ми думи в знак на обич.
Не казвай сбогом ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих,развълнува ме много!Сърдечни поздрави!Браво!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...