6.06.2007 г., 11:22

Признание

851 0 1
Щастие без теб не съществува,
болката ми не спира,
желая те
повече от всичко!

Шепна твоето име,
всяка нощ за теб си мисля!
Готова съм на всичко,
дори в ада да горя.

Загубих те,
това боли!
Любовта не спира,
всичко в мен напира и за обич крещи!

Върни се отново, върни!
Целувай ме, както никой друг,
шепни ми думи в знак на обич.
Не казвай сбогом ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих,развълнува ме много!Сърдечни поздрави!Браво!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...