24 jun 2007, 6:39

Признание

  Poesía
599 0 1

Обичам те, момче,

 така заседнал си във моето сърце.

 Но защо ли казвам ти това,

 като няма да го чуя пак от твоята уста?!

 Таз болка коварна тъй навлезе в мен

 и раздира ми душата ден след ден.

 Не знам защо така съдбата с теб и мен се подигра.

 Накара ме да се влюбя до полуда,

 а после те отне и остави ме в заблуда!

 Обичам те, момче, така заседнал си във моето сърце!

 Но не зная дали ще издържа на болката до края!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...