Обичам те, момче,
така заседнал си във моето сърце.
Но защо ли казвам ти това,
като няма да го чуя пак от твоята уста?!
Таз болка коварна тъй навлезе в мен
и раздира ми душата ден след ден.
Не знам защо така съдбата с теб и мен се подигра.
Накара ме да се влюбя до полуда,
а после те отне и остави ме в заблуда!
Обичам те, момче, така заседнал си във моето сърце!
Но не зная дали ще издържа на болката до края!
© Маги All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
