Обичам те, момче,
така заседнал си във моето сърце.
Но защо ли казвам ти това,
като няма да го чуя пак от твоята уста?!
Таз болка коварна тъй навлезе в мен
и раздира ми душата ден след ден.
Не знам защо така съдбата с теб и мен се подигра.
Накара ме да се влюбя до полуда,
а после те отне и остави ме в заблуда!
Обичам те, момче, така заседнал си във моето сърце!
Но не зная дали ще издържа на болката до края!
© Маги All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
