24 июн. 2007 г., 06:39

Признание

596 0 1

Обичам те, момче,

 така заседнал си във моето сърце.

 Но защо ли казвам ти това,

 като няма да го чуя пак от твоята уста?!

 Таз болка коварна тъй навлезе в мен

 и раздира ми душата ден след ден.

 Не знам защо така съдбата с теб и мен се подигра.

 Накара ме да се влюбя до полуда,

 а после те отне и остави ме в заблуда!

 Обичам те, момче, така заседнал си във моето сърце!

 Но не зная дали ще издържа на болката до края!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...