24.06.2007 г., 6:39

Признание

594 0 1

Обичам те, момче,

 така заседнал си във моето сърце.

 Но защо ли казвам ти това,

 като няма да го чуя пак от твоята уста?!

 Таз болка коварна тъй навлезе в мен

 и раздира ми душата ден след ден.

 Не знам защо така съдбата с теб и мен се подигра.

 Накара ме да се влюбя до полуда,

 а после те отне и остави ме в заблуда!

 Обичам те, момче, така заседнал си във моето сърце!

 Но не зная дали ще издържа на болката до края!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...