23 dic 2009, 23:09

Признание 

  Poesía
1465 1 20

ПРИЗНАНИЕ

 

В самотата си залеза огнен и тъжен потапям.

Всяка смърт на деня доближава ме бавно към Теб.

Гоня сънища. Стигам ги само за кратко.

После - жалния вопъл на утрото, някак нелеп

 

блъсва яростно вътре във мен. И до смърт ме ранява.

Но надежата пази дъха ми с железни криле.

А душата крещи. Женски писък, че Тебе те няма...

Но така... в самота... не успява дори да умре.

 

И поне да потръпваше в страх и угода... В лъжовност.

Или болна от съвест, свойта клада сама да гради.

Тя – Душата... е само пред Тебе виновна

и превила гръбнак от любов, пак пред Теб ще мълчи.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Липсват стиховете ти. Ти.Връщай се вече, Ев. Ив
  • минавай по-често през сайта
    хубаво е , че виждам името ти онлайн днес
  • Аз не съм те забравил. дори и когато този свят се срива, аз оставям като побит камък тук, Ева. Липсват ми стиховете ти. Зная, че сега си щастлива и се радвам за теб...Моето лицемерие свършва дотук...Ив
  • Благодаря за стиха Ева!Благодаря и на теб Ваше Благородие!
  • С Весела Йосифова:
    ...и никога не забравяй това,
    което те е усмихвало някога!
  • В самотата ти идвам...и стъпвам смирено на пръсти,
    да не би твойта болка среднощ изведнъж да разбудя.
    Но не мога, подобно монах ден и нощ да се кръстя
    и да вярвам, че ти ще се върнеш...или да повярвам в заблуда...

    Ти си тръгна... но сякаш надеждата в мен не изстина
    да извая цвета на очите ти, твоето тяло от мрамор,
    и да пазя словата ти - с дъх на малиново вино,
    приютен под смълчаната вис на изящното рамо...

    И преди даже клада да вдигнеш. аз вече над нея се свличам
    по-богат с тази обич, която не мога, а искам да имам,
    и сънувам все диви треви, връх опрели в душата ми птича,
    претопили с дъха си дори и безкрайната зима...

  • "Тя – Душата... е само пред Тебе виновна"
    Той всички вини прощава!
    Радостна Коледа, Евита!
  • Прекрасен стих, Ева!

    "В самотата си залеза огнен и тъжен потапям.
    Всяка смърт на деня доближава ме бавно към Теб.
    Гоня сънища. Стигам ги само за кратко..."

    Честито Рождество Христово!
    Нека е светло в душата ти, Ев!
  • Разкошен тъжен стих!
    Поздравления, Евче!
    И весели празници!
  • Прекрасна поезия, Ева! Тъгата в стиховете ти не ти пречи сигурно и достойно да стоиш убедително в творческия си апогей - оболена и великодушна, създаваща от страданието мъдрост вместо хленч, себераздадена и себепосветена на най-красивото човешко чувство - обичането. Сутринта прочетох тези твои стихове.Възхищавам ти се! И ти пожелавам най-щедрата взаимност за всеотдайната ти и благородна душа! Светли празници!
  • Сирно...
    Светли Празници!
  • !!!
    Страхотно е,Ева!Минавай по-честичко тук-приятно е!
    Весели празници!
  • "После - жалния вопъл на утрото, някак нелеп
    блъсва яростно вътре във мен. И до смърт ме ранява.
    Но надежата пази дъха ми с железни криле"
    Прекрасен стих, Ева!
    Запази винаги тази своя надежда!!!
    Весела Коледа!
  • ... Ев*...
  • Прекрасен стих!!!
  • !!!
  • Много силен и болезнен стих!
  • Скъпа,скъпа, моя, Ева...!!!!!!!
  • прекрасна!
    аплодирам те!
    и аз така,гоня сънища... великолепен стих
  • Животът е кратък, зарежи правилата,
    прости бързо, целувай бавно,
    обичай искрено - до полуда
    и никога не забравяй това,
    което те е усмихвало някога!

    Весели празници!
Propuestas
: ??:??